4.1. Примери за модели за избор на медии

1. 4.1.1. Модел СЕКЦИИ

Бейтс (2019) твърди, че ако се интересуваме от избора на подходящи технологии за преподаване и учене, не трябва да се фокусираме единствено върху техническите характеристики на технологията – необходимо е също така да изследваме уникалните характеристики на различните медии, по отношение на техния формат, символни системи и културни ценности. Като се имат предвид различните контекстуални фактори, които влияят върху преподаването и ученето, според Бейтс (2019) задачата за избор на медии и технологии става сложна. Той твърди, че е невъзможно да се разработят прости алгоритми за избор на медии или технологии за преподаване, но въпреки това има насоки, които могат да бъдат използвани за разпознаване на оптималното използване на различни медии в рамките на зависимото от интернет общество. Един от най-популярните модели за избор на технологии с цел преподаване е проектиран от самия Тони Бейтс. Това се нарича модел СЕКЦИИ. СЕКЦИИ (SECTIONS) означава: ученици (students) лесна употреба(ease of use) разходи (costs) преподавателски функции (teaching functions) взаимодействие (interaction) организационни въпроси (organisational issues) съвместна работа в мрежи (networking)  сигурност и поверителност (security and privacy) В книгата си Teaching in a Digital Age, Second Edition, Бейтс (2019) обяснява всички елементи на модела SECTIONS, за да улесни избора на технология за преподаване на определен предмет за учителите. По-долу са представени преглед и анализ на модела SECTIONS. Този модел може да помогне при избора на подходящи медии или технологии в преподаването, независимо от предмета и областта на обучение.

1.1. S – ученици (students)

Критерият S се отнася за учениците – посочва се, че трябва да се вземат предвид демографските данни, достъпът и разликите в стиловете на учене на учениците. Учителят трябва да познава своите ученици, за да вземе правилното решение относно избора на подходяща технология за преподаване, например ако има ученици, които живеят в отдалечени райони, ученици от семейства с ограничени финансови ресурси или ученици с физически увреждания. Въпросът за достъпа до технологии е  много важен сегмент – дали всички ученици имат лаптопи, таблети, достъп до интернет; също така е важно да се провери училищната политика по отношение на използването на технологии и училищна инфраструктура. Ако училищната инфраструктура не е развита и ако интернет връзката е слаба, не могат да се използват определени технологии – като предаване на живо, което изисква силна интернет връзка.  Важно е учителят да познава своите ученици, особено техните различия и прилики, до кои технологии има достъп, какви цифрови умения имат и кои нямат, които биха могли да бъдат важни за предмета, преподаван от учителя

1.2. E – лекота на използване (ease of use)

Бейтс заявява, че в повечето случаи технологията е средство за постигане на цел, а не самата цел. Поради тази причина учителите не трябва да отделят много време за процеса на научаване как да използват новите технологии. Ако отнема много време на учениците и учителите да се научат как да използват медия или ИКТ инструмент, това отвлича вниманието от ученето и преподаването. Бейтс също така твърди, че има основен набор от умения за цифрова грамотност, които учениците и учителите ще трябва да притежават, изброявайки като примери способността да четат и пишат, да използват клавиатура, да използват софтуер за текстообработка, да използват интернет и мобилни устройства. Той заявява, че тези умения са общи и че те трябва да се разглеждат като предпоставки. Ако студентите не са развили адекватно тези умения, институцията трябва да осигури подготвителни курсове за такива студенти с цел придобиване на основния набор от умения за цифрова грамотност. Ще бъде много по-лесно както за учителите, така и за учениците, ако училището е разработило и публикувало стратегия за подпомагане на използването на цифровите медии от учениците.

Образователната програма или виртуалната учебна среда трябва да бъде добре структурирана, интуитивна за потребителя (ученика) и лесна за навигация. Винаги е добре да използвате приложение, софтуер или инструменти, които се използват от известно време и които са утвърдени на пазара, тъй като можете да сте сигурни, че са тествани и е установено, че работят добре.

При избора на технология, която да се използва за преподаване, е важно да се изберат тези инструменти и софтуер, които са лесни за използване и интуитивни както за учениците, така и за учителите.

1.3. C – разходи (costs)

Разходите, които трябва да се вземат предвид при избора на технология за преподаване, се отнасят до производствените разходи, времето, което учителят ще инвестира в създаването на цифрови материали, разходите за авторски права за материали, ако изображения на трети страни, аудио и видео записи и др. се използват, а потенциално и разходите за наемане на дизайнер, който да помогне при създаването на материали, разходи за поддръжка и инфраструктура, лицензи за използване на определен софтуер или приложения, разходи за системи за управление на обучението (LMS), устройства за ученици като таблети, лаптопи и др.

1.4. T – преподавателски функции (teaching functions)

При избора на технология не е достатъчно да се фокусираме само върху дизайна на мултимедийни материали – трябва да се вземе предвид педагогическият контекст. Подборът и използването на медиите трябва да бъдат свързани с други фактори, като например индивидуалните различия между учениците, сложността на съдържанието и желаните резултати от обучението.

1.5. I – взаимодействие (interaction)

Изборът на медии трябва да зависи от вида дейност и съдържание, които учителят оценява като важни в цялостния контекст на преподаване. Навременната и подходяща обратна връзка за дейностите на учениците е важен аспект на взаимодействието, който учителите трябва да имат предвид при избора на подходящата среда. Адаптивното учене е посочено като пример за взаимодействие, тъй като учениците не могат да преминат към следващия етап на учене без взаимодействие под формата на тест, използван за установяване дали са научили достатъчно, за да преминат към следващия етап.

1.6. O – организация (organisation)

Някои от ключовите въпроси, които ще повлияят на избора на медия от учителя, са начинът, по който училището организира преподавателската дейност, съществуващите технологии, използвани в училището, и наличието на подкрепа за използване на медиите и технологиите, предоставяна от училището на неговите учители и ученици. Ако училището не предоставя организирана и регулирана подкрепа относно използването на медии и технологии, учителят може, с помощта на учениците, да създава и организира собствено цифрово съдържание и инструменти. Включването на студенти в този вид създаване и производство е много добър начин за тях да придобият по-задълбочено разбиране на даден предмет. Някои примери за сътрудничество между учители и ученици могат да бъдат създаването на уебсайтове, блогове, уикита, подкасти или проста видео продукция с помощта на компютър или мобилен телефон.

1.7. N – съвместна работа в мрежи (networking)

Учителят трябва да определи дали е необходимо да се въведат комуникационни канали, за да могат учениците им да се свързват с други външни сътрудници и да споделят своите мнения, знания и опит по отношение на преподавания предмет. В зависимост от изискванията за преподаване и предмет, учителите могат да използват социални медии като блогове, уикита, Facebook, LinkedIn и др. В допълнение към факта, че учителите могат да използват системи за управление на обучението (LMS), които предлагат възможност за използване на форум за комуникация, се препоръчва използването на системи за управление на съдържанието (CMS), като WordPress или дори YouTube. Друг пример е, когато учениците използват социалните мрежи, за да създават учебни материали, които ще помогнат на други ученици.

1.8. S – сигурност и поверителност (security and privacy)

Когато става въпрос за виртуалната среда и технологиите, въпросите за сигурността и поверителността на учениците представляват много важен елемент.  Училищата искат да защитят учениците си от онлайн тормоз във възможно най-голяма степен. Създаването на строго контролирана цифрова среда позволява на училищата ефективно да управляват поверителността и сигурността. Например, системите за управление на обучението са защитени с парола и могат да бъдат достъпни само от регистрирани ученици и техните учители. Преди да изберат подходящия носител, учителите трябва да се информират за училищните политики по етични въпроси и въпроси, свързани с неприкосновеността на личния живот на учениците, както и кои данни за учениците не могат да бъдат публично оповестени и др.

Препратки:

Бейтс, А. У. (2019). Преподаване в дигиталната ера, второ издание.

2. 4.1.2. Конективизъм

Теорията за конективизма е популяризирана от Джордж Сименс. Според Siemens (2005) знанието се създава отвъд нивото на индивида и постоянно се променя. Ученето се превръща в способността да се използват значителни информационни потоци и да се следват тези потоци, които са значителни.

Siemens (2005) идентифицира принципите на конективизма по следния начин:

• Ученето и знанието почиват на разнообразието от мнения
• Ученето е процес на свързване на специализирани източници на информация
• Ученето може да се намира в нечовешки уреди
• Способността да се знае повече е по-критична от това, което е известно в момента
• Необходими са подхранване и поддържане на връзки, за да се улесни непрекъснатото учене
• Способността да се виждат връзките между полета, идеи и концепции е основно умение
• Валутата (точни, актуални знания) е целта на всички конективистки учебни дейности
• Вземането на решения само по себе си е процес на учене. Изборът какво да научите и значението на входящата информация се вижда през обектива на променящата се реалност. Въпреки че сега има правилен отговор, той може да е грешен утре поради промени в информационния климат, засягащи решението.

Конективизмът поставя обучаемия или индивида, работата в мрежа, информационния поток и новите знания, които се създават, в центъра на вниманието. Според тази теория основната цел на учителя е да осигури учебна среда и контекст, който обединява учащите, както и да помогне на учащите да изградят своя собствена лична учебна среда, която им позволява да се свързват, като се предполага, че ученето ще се случи автоматично чрез излагане на информационните потоци и автономното отражение на индивида върху тяхното значение.

Препратки:

Бейтс, А. У. (2019). Преподаване в дигиталната ера, второ издание.

Siemens, G. (2005) Connectivism: A Learning Theory for the Digital Age, International Journal of Instructional Technology and Distance Learning, Vol. 2, No. 1